Има ли Дядо Коледа? – Да, Вирджиния, има Дядо Коледа

През 1897 година осемгодишната Вирджиния пита баща си дали наистина дядо Коледа съществува. Баща й предлага да зададе въпроса си на известния тогава в Ню Йорк вестник „ The Sun”, като ѝ казва, че „ако видиш нещо в „Сън“, значи е истина.“
Франсис Чърч е кореспондент по време на Американската гражданската война. Тогава той наблюдава голямото страдание, липсата на надежда и вяра в по-голямата част от обществото. Макар статията, която Чърч написва, да е напечатана на 7-мо място в страницата от вестника (дори под новина за ново изобретение – безверижно колело), посланието на текста стига до сърцата на всички, които го прочитат. 1 век по-късно статията остава най-печатаната статия в който и да е вестник на английски език.

Следният текст е превод на оригиналната статия, написана от Франсис Чърч през 1897 г. Преводът не е повлиян или копиран от който и да е било друг източник със запазени права в пресата или интернет.:

„ Скъпи редакторе! Аз съм на 8 години.
Някои от моите малки приятели казват, че няма дядо Коледа.
Татко казва: „Ако видиш нещо в „Сън“, значи е истина.“
Моля ви, кажете ми истината: има ли дядо Коледа?
ВИРДЖИНИЯ О’ХАНЛЪН
115 ЗАПАД ДЕВЕТДЕСЕТ И ПЕТА УЛИЦА “

„Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на скептична епоха. Те вярват единствено на това, което виждат. Мислят, че нищо, което малките им умове не разбират, не съществува. Всички умове, Вирджиния, независимо дали принадлежат на възрастни или на деца, са малки. Във великата наша вселена човекът е просто насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безграничния свят около него и съзнанието, способно да разбере цялата истина и цялото знание.

Да, Вирджиния, има дядо Коледа. Той съществува толкова очевидно, колкото любовта, щедростта и предаността, а ти знаеш, че тези неща изобилстват и дават на живота ти най-голямата красота и радост. Уви, колко ужасен би бил светът, ако нямаше дядо Коледа. Би бил толкова ужасен, колкото ако нямаше Вирджинии. Нямаше да има детска вяра, поезия, романтика, които да правят това съществуване поносимо. Нямаше да има имаме друга радост освен тази, изпитвана чрез зрението и хладния разум. Вечната светлина, с която детството изпълва света, би била унищожена.

Да не вярваш в дядо Коледа! Това е като да не вярваш във феи. Може да накараш баща си да наеме мъже, които да наблюдават всеки комин на Бъдни вечер, за да хванат дядо Коледа, но дори и да не го видят да слиза, какво биха доказали? Никой не вижда дядо Коледа, но това не е знак, че той не съществува. Най-истинските неща в света са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Виждала ли си феи да танцуват по поляната? Разбира се, че не си, но това не е доказателство, че те не са там. Никой не може да осъзнае или да си представи всички чудеса, които не са видени и които са невидими в този свят.

Можеш да счупиш детска дрънкалка и да видиш какво създава звука вътре, но има було, което покрива невидимия свят и което дори най-силните мъже, нито дори обединената сила на най-силните мъже, които някога са живели, могат да повдигнат. Само вярата, фантазията, поезията, любовта, романтиката могат да дръпнат настрани завесата и да ни покажат божествената красота и величие, които са там. Всичко ли е истинско? О, Вирджиния, в целия свят няма нищо по-реално.

Да има дядо Коледа! Слава Богу, той е жив и живее завинаги. След 1000 години, Вирджиния, не, след 10 пъти по 10 000 години той ще продължава да носи радост на детското сърце.“

През 1972 г. 4 приятели, след като виждат некролога на Вирджиния О’Ханлън в Ню Йорк Таймс, основават компания, наречена Елизабет Прес и публикуват детска книга със заглавието „Да, Вирджиния“, в която се съдържат самата статия, илюстрации и кратка история. Книгата е използвана за направата на телевизионно шоу, спечелило награда Еми. В международния Исторически канал на 21 февруари 2001 се съобщава, че Вирджиния дава оригиналното писмо на своята внучка, която го копира в тетрадка. След пожар се смята, че писмото е унищожено, но тридесет години след това го откриват в безупречен вид.

Някои хора поставят под въпрос истинността на авторството на писмото, смятайки че младо момиче като Вирджиния едва ли би нарекло децата на своята възраст „моите малки приятели“. Въпреки това писмото се смята за антика и е оценено на приблизително 50 хиляди долара[2].

Вирджиния О’Ханлън често получава поща за писмото си до „The Sun“. В нейно интервю, когато е по-възрастна, казва, че Франсис Чърч е дал правилна посока на живота ѝ.

Източник : wikipedia.org


  • Някъде през 80те, Варна, Бъдни вечер – 31.12.2011г. София, Новогодишната нощ
    Някъде през 80те, Варна, Бъдни вечер – 31.12.2011г. София, Новогодишната нощ

1 Comment. Leave your Comment right now:

    Напиши коментар

    Имейл адресът няма да бъде публикуван.

    Може да използвате HTML таговете: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>


    9 − = три