на Любе
Съдбата те поднесе като представление.
След всички генерални репетиции, постигнато бе съвършенство.
Спектакълът започна най-банално : затрогващо встъпление, бърз преход, не един обрат в сюжета….
После, внезапно, публиката стана сцена… И лампите угаснаха… И никой не изръкопляска.
Един си тръгна. Другият остана. В тъмното. В салона.
Антракт.
Обичам кутии. Кутии за спомени. Всякакви спомени. Единствен ти, приятелю, не влизаш в тях. Защото все се случваш във момента. Или пък притичваш тук от бъдещето… Когато идваш, знам че няма да останеш, но и не бързаш да си тръгнеш.
Уютен си ми като любим пуловер.
Предполагам те, но ти ме изненадваш.
Като бързо и бавно едновременно, като тук и там.
Шишенце си от вътрешния рафт.
Като създаден си веднъж завинаги.
Като художествено произведение, по което съдбата тези дни създаде съвършено представление…
Премиера на “ Приятелство“
И лампите, когато светнаха, един изръкопляска. Аз.
Бел.авт.: Поемата е недовършена. Следете бъдещи редакции.
2 Comments. Leave your Comment right now: