За мъката.
Човешката.
Която, идвайки се кръсти.
За болката.
Човешката.
Останала след многото неволи.
За самотата.
Закачена на вратата, скърцаща.
И за надеждата.
Онази…разпиляната.
И за морето.
Януарското.
Когато ти премръзват пръстите.
Море и мъка
Подобни публикации
Project Mother EARTH
Портрети
Изложбата „Хроники от България: Корени“ през юли в Трявна
По стъпките на Картие-Бресон в Скано, Италия
1 Comment. Leave your Comment right now: